Невидимите

…на пазара на труда

Всеки път, когато чуя оплакване от работодател, че „никой не иска да работи", първото нещо, което правя, е да проверя две различни числа: безработицата и икономическата неактивност. Първата е ниска и продължава да пада. Втората разказва съвсем друга история.

26.5% от хората в трудоспособна възраст (15-64 г.) в България - близо 1,05 милиона души - са икономически неактивни (НСИ, 2025). Това не са безработни. Безработните активно търсят работа и се броят в официалната статистика. Икономически неактивните не търсят изобщо - и затова остават невидими за официалните индикатори, докато недостигът на кадри е напълно реален за всеки, който се опитва да наеме хора.

Какво точно означава „икономически неактивен"

В европейската статистика категорията е позната като NILF (Not in Labour Force). Тя обхваща хора в трудоспособна възраст, които нито работят, нито активно търсят работа - независимо от причината. За сравнение, средното ниво на неактивност в ЕС е 24.7% (Eurostat, 2024), а в цяла Европа неактивните са над 51 милиона души. България е леко над средното за съюза, но не е изключение - проблемът е общоевропейски, само че у нас се усеща по-остро заради демографията.

Половата пропаст

30.1% от жените в трудоспособна възраст у нас са икономически неактивни, срещу 23.0% от мъжете - 589 300 жени и 460 600 мъже (НСИ, 2025). Тази разлика не е случайна и води директно към първата голяма причина за неактивност.

Защо толкова много хора остават извън пазара

Зад тези числа стоят няколко ясно различими групи, всяка със свои специфични причини.

Семейни и лични причини. 235 000 души са възпрепятствани от грижи за семейството, като над две трети от тях са жени (НСИ). Голяма част от това се дължи на нещо съвсем конкретно и решимо - недостигът на места в детски ясли и градини. В София всяка година хиляди деца остават некласирани, а майки, които искат да се върнат на работа, когато детето навърши една година, буквално нямат къде да го оставят. Това не е избор да не се работи - това е липса на инфраструктура, която да направи връщането на работа възможно.

Образование. 423 000 души в момента учат и предстои да навлязат на пазара на труда. Тази група не се нуждае от специални мерки - въпросът тук е по-скоро на време, отколкото на политика.

Заболяване или неработоспособност. 140 000 души не могат да работят по здравословни причини - групата, за която българският пазар на труда остава изключително трудно достъпен, включително заради ограничен достъп до гъвкава заетост и работа от разстояние.

Обезкуражени работници. Сред мъжете на възраст 25-54 г. най-големият дял (33.9%) са хора, които искат да работят, но не търсят активно, защото вярват, че няма да намерят работа. Психологически това е може би най-трудната за адресиране група - те не са се отказали от идеята за работа, а от идеята, че има смисъл да търсят.

Сивата икономика. Има и една по-неудобна причина, която рядко се споменава на глас: част от „неактивните" всъщност работят - само че извън системата. България е страната с най-голям дял на сивата икономика в ЕС, оценявана на около 34.6% от БВП (2023-2025). В сектори като хотелиерство и ресторантьорство неформалната заетост достига 70%, а в селското стопанство - 66%. Част от хората, които официалната статистика брои за „извън пазара на труда", реално получават доход, просто не през легалните канали.

Географията на неактивността

Повечето свободни работни места са концентрирани в градовете - но дори там живеят над 700 000 от икономически неактивните. Северозападна България, официално най-бедният регион в ЕС, трайно бележи най-високи нива на неактивност, съчетани с продължаващо обезлюдяване. Тук факторите се натрупват един върху друг: по-малко работодатели, по-слаба транспортна свързаност, по-възрастно население и по-ограничен достъп до преквалификация.

Младите: тревожен ранен сигнал

13.8% от младите хора (15-29 г.) у нас не работят, не учат и не се обучават (NEET) - второто най-високо ниво в ЕС, след Румъния, при средно 11.0% за съюза (Eurostat, 2025). Добрата новина е дългосрочната посока - през 2015 г. показателят е бил 22.2%. Лошата новина е, че през последната година трендът се обърна леко нагоре, а не надолу.

Защо това е проблем на пазара на труда, не само на статистиката

Ниската официална безработица създава фалшиво усещане за спокойствие. Реалността е, че недостигът на кадри е сериозен именно защото над милион души стоят извън системата - не защото няма кой да работи, а защото голяма част от потенциалната работна сила остава недостъпна, невидима или демотивирана. Активирането дори на част от тези хора - чрез повече места в детските градини, повече гъвкава и почасова заетост, регионални програми и по-добра комуникация с обезкуражените - е по-бърз и по-евтин отговор на недостига от чакането на работна сила да дойде отвън.

Числата зад думата „неактивен" не са еднородна маса. Те са студентка на 19, майка без място в детска градина, мъж на 40, който отдавна е спрял да гледа обявите за работа, и работник, който всъщност работи - просто в брой. Всяка от тези групи има различен отговор. Общото между тях е само едно: никой досега не ги е попитал систематично какво би им помогнало да се върнат.

Източници: НСИ, Наблюдение на работната сила, 2025; Eurostat, 2024-2025; Economic.bg по данни на Агенция по заетостта; Capital.bg / БТА по данни за неформалната икономика в България.