“Мрън-Мрън”
Виж по-долу нашият “Мрънкометър”!
…и ефекта върху нас
Тест: Колко много се оплакваш?
Четиринайсет кратки твърдения. Отговори честно и виж какъв тип „оплаквач“ си — с чувство за хумор, разбира се.
Всеки път, когато чуя оплакване от работодател, че „никой не иска да работи", първото нещо, което правя, е да проверя две различни числа: безработицата и икономическата неактивност. Първата е ниска и прод# Защо оплакването ни струва повече, отколкото мислим
Оплакването е човешко. Всеки го прави — понякога само за да изпусне пара, понякога защото наистина иска нещата да се променят. Проблемът не е в самото оплакване, а в това, че когато стане навик, то променя начина, по който мислим, работим и се държим с хората около нас. И за разлика от усещането, което оставя, ефектите са измерими.
Защо изобщо се оплакваме
Робин Ковалски, професор по психология в Университета Клемсън и една от малкото изследователки, посветили кариерата си конкретно на темата, установява, че оплакването рядко е само за „изпускане на пара“. То изпълнява няколко различни функции — да получим съчувствие, да се свържем с друг човек чрез споделено недоволство, да прехвърлим отговорност или просто да преработим на глас нещо, което ни притеснява. Проблемът е, че повечето оплакване е насочено към споделяне на емоцията, а не към търсене на решение — затова се повтаря, без реално да облекчава нищо.
Ефектът върху нас самите
Дълго време се е вярвало, че „изпускането на пара“ е здравословно — че ако изкажем гнева си, той намалява. Изследване на Брад Бушман, публикувано в Personality and Social Psychology Bulletin (2002), показва точно обратното: хората, които изразяват гнева си чрез руминация върху случката, остават по-ядосани и по-склонни към агресивно поведение впоследствие, отколкото тези, които просто се разсейват или изчакват спокойно. Бушман го описва точно: „да изливаш гнева си, за да го намалиш, е като да гасиш огън с бензин.“ С други думи — колкото повече преживяваме и преразказваме едно оплакване, толкова повече го затвърждаваме, вместо да го приключваме.
Ефектът върху представянето на работа
Цената на хроничната негативност на работното място не е абстрактна. По данни на Gallup, негативността струва на американската икономика между 250 и 300 милиарда долара годишно в загубена продуктивност. Осемдесет процента от служителите, изложени на негативност в екипа, губят работно време, тревожейки се за случилото се, а близо половината признават, че впоследствие работят по-малко усърдно. Проучвания сочат и спад в ангажираността — до 78% от служителите, редовно изложени на негативна среда, съобщават за намален ангажимент към организацията.
Ефектът върху хората около нас
Може би най-подценяваният ефект е този върху другите. Сигал Барсейд от Wharton School, чието изследване „The Ripple Effect: Emotional Contagion and its Influence on Group Behavior“ е сред най-цитираните в областта, доказва, че настроението — положително или отрицателно — буквално се пренася между хората в екип, без те да го осъзнават. Групи, изложени на негативно настроение, показват повече конфликти, по-слабо сътрудничество и по-ниска възприемана ефективност — дори когато самата задача не се е променила. С прости думи: не е нужно да участваш в оплакването, за да пострадаш от него. Достатъчно е да седиш до него.
Какво следва от това
Изводът не е, че трябва да потискаме недоволството си — потиснатото недоволство има собствена цена. Разликата е между това да изразяваме проблем, за да го решим, и да го преповтаряме, за да го носим. Екипи, които умеят да превръщат оплакването в конкретна обратна връзка, спестяват на организацията именно тези скрити разходи — в производителност, в ангажираност и в атмосфера, която не се вижда в никой отчет, но се усеща от всеки в стаята.
Източници:
- Kowalski, R. — Clemson University, изследователска и авторска дейност върху психологията на оплакването: [Clemson News](https://news.clemson.edu/our-experts/robin-kowalski/)
- Bushman, B. J. (2002). Does Venting Anger Feed or Extinguish the Flame? Catharsis, Rumination, Distraction, Anger, and Aggressive Responding. Personality and Social Psychology Bulletin: [journals.sagepub.com](https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/0146167202289002)
- Barsade, S. G. (2002). The Ripple Effect: Emotional Contagion and its Influence on Group Behavior. Administrative Science Quarterly / SSRN: [papers.ssrn.com](https://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=250894)
- Gallup Organization — данни за цената на негативността на работното място, цитирани в: [Soocial — Negativity in the Workplace Statistics](https://www.soocial.com/negativity-in-the-workplace-statistics/) и [Paychex — What is the Actual Cost of Workplace Negativity?](https://www.paychex.com/articles/human-resources/what-is-the-actual-cost-of-workplace-negativity)
