Bad Apple

Bad Apple Effect

Науката за лошата ябълка в екипа

Един труден човек. Измерим ефект върху всички останали.

Bad Apple Effect: науката за лошата ябълка в екипа

Представи си екип от четирима-петима души, на които даваш обикновена управленска задача за решаване. Нищо особено - типична работна ситуация. Единствената разлика е, че в един от тези екипи седи човек, чиято единствена задача е да бъде труден. Не некомпетентен, не мързелив по природа - просто инструктиран да се държи зле.

Резултатът: представянето на целия екип пада с 30 до 40%. Не на човека, който създава проблема. На всички.

Това не е усещане или мениджърска интуиция. Това е измерено в лабораторни условия от изследователи от Университета на Вашингтон - и числата обясняват нещо, което повечето мениджъри усещат, но рядко назовават директно.

Изследването

Уил Фелпс, Терънс Мичъл и Елайза Байингтън провеждат експеримент през 2006 г., публикуван в Research in Organizational Behavior. Събират около 40 групи по 4-5 души и им дават управленски казус за решаване - типична задача за вземане на решения в екип. В част от групите, без никой да подозира, вкарват обучен актьор, който тайно играе една от три негативни роли.

Никой в стаята не знае, че е нагласено. За участниците това е просто поредният труден колега.

Σ
n=40
-50%
%

0%

Емпиричните данни

Числата

Резултатите са категорични и се повтарят почти във всяка група:

-30% до -40% е спадът в цялостното представяне на екипа - независимо дали "лошата ябълка" играе Гадняра, Мързеливеца или Депресивния песимист. Ефектът е практически еднакъв и за трите типа.

-50% е спадът в креативността и способността за решаване на проблеми - точно функциите, за които обикновено събираме хора в екип, вместо да работят поотделно.

Ефектът е заразен, а не компенсиран. Логично би било да очакваме, че останалите членове на екипа ще компенсират - ще работят повече, ще бъдат по-позитивни, за да балансират. Случва се обратното. Хората несъзнателно имитират поведението на трудния колега: стават по-затворени, по-раздразнителни, по-склонни да се отказват от усилие. Това е механизъм на емоционална зараза (mood contagion), независимо демонстриран и от изследването на Барсейд (2002).

И може би най-практичният извод: най-слабият член на екипа предсказва представянето му по-точно от средното или най-доброто. Изследвания върху личностни черти в екипи показват, че най-ниският резултат по добросъвестност и приятност в групата корелира с груповото представяне по-силно, отколкото средният резултат на екипа. С други думи - силата на веригата се определя от най-слабата брънка, не от най-силната.

Мит срещу реалност

Митът: проблемът е само настроението. Един мрънкащ или труден колега прави атмосферата неприятна, но работата в крайна сметка си върви - хората са професионалисти и се справят.

Реалността: представянето пада измеримо, не просто усещането за комфорт в офиса. Тук не говорим за "по-неприятна работна среда" като страничен ефект. Говорим за директен удар върху резултатите, креативността и способността на екипа да решава проблеми - нещата, за които всъщност плащаме заплати.

Три архетипа

ГАДНЯРА МЪРЗЕЛИВЕЦЪТ ДЕПРЕСИВНИЯТ ПЕСИМИСТ

Един и същ ефект — три различни лица.

Трите типа

Изследването на Фелпс идентифицира три ясно различими архетипа на "лоша ябълка". Всеки действа различно, но крайният ефект върху екипа е поразително сходен.

Гадняра. Агресивен е, прекъсва по средата на изречение и омаловажава чужди идеи публично. Ефектът: хората спират да предлагат нови идеи от страх да не бъдат разкритикувани. Инициативата умира първа - и с нея креативността на цялата група.

Мързеливецът. Пропуска срокове, "забравя" задачи, тихо прехвърля работа към останалите. Ефектът: най-съвестните членове на екипа поемат двойно повече работа - и точно те са първите, които прегарят, защото компенсират чуждото бездействие.

Депресивният песимист. "Пак ли това", въздишки, безнадеждност на всяка среща и по всеки въпрос. Ефектът: настроението е заразно в буквалния психологически смисъл - песимизмът се разпространява по-бързо от всяка мотивационна реч, която мениджърът може да произнесе.

Bad Apple Effect · бърз тест

Кой от трите типа е твоят колега?

Отбележи всичко, което реално си наблюдавал/а в поведението му през последния месец. Няма грешни отговори.

Отбелязани: 0

Ефект върху екипа

Как да се справиш

Как реагират екипите: моделът с четири реакции

Когато в екип се появи труден човек, останалите не стоят пасивно - реагират. Изследването и последвалата литература описват четири типични реакции, като първите три рядко решават проблема сами:

  1. Обучение - опит да го коригират чрез директна обратна връзка какво не работи.

  2. Мотивация - опит да му вдъхнат смисъл, да го включат по-активно в целите на екипа.

  3. Компенсация - останалите тихо поемат неговата работа вместо него, вместо да адресират проблема директно.

  4. Отхвърляне - изолират го психологически или организационно, когато другите подходи не работят.

Проблемът с първите три е, че разчитат на добронамереност и търпение, които са ограничен ресурс. Компенсацията, по-специално, е капан - решава проблема временно, но трупа резентимент и ускорява прегарянето на най-добрите хора в екипа.

Буферът: кога ефектът е

по-слаб

Има добра новина. Изследванията показват смекчаващ фактор: силните междуличностни връзки и високата взаимозависимост на задачите буферират ефекта. Екип, в който хората наистина се познават, вярват си и разчитат един на друг за изпълнението на общата задача, е значително по-устойчив на разрушителното влияние на един труден човек, отколкото случайно събрана група непознати с обща цел.

Това означава, че инвестицията в реални взаимоотношения в екипа - не тиймбилдинг за отметка, а истинско доверие и взаимозависимост в работата - не е "мек" бонус. Тя е конкретна защита срещу измерим спад в представянето.

Най-важните няколко реда

Разпознаването на модела е първата стъпка, но не е достатъчно само да "усетиш" проблема. Няколко неща, които реално помагат:

Наблюдавай представянето на екипа, не само индивидуалните оценки. Спад в креативността и инициативността на цялата група е ранен сигнал, дори когато никой директно не се оплаква от конкретен колега.

Не разчитай на компенсация от най-добрите си хора като дългосрочно решение. Ако забележиш, че определени хора поемат систематично повече работа "за да не се занимават", адресирай директно причината, не симптома.

Инвестирай в реална свързаност на екипа преди да имаш проблем, не след това. Буферният ефект на силните връзки работи превантивно - трудно е да се изгради доверие в разгара на криза.

Действай рано с ясните случаи. Изчакването "да се оправи от само себе си" е точно моделът на компенсация, който изследването показва, че не работи - той просто отлага и разширява щетата.

Като за финал

Един труден човек в екип не е просто "личен проблем" на този човек или дразнител за колегите му. Той е измерим бизнес риск с конкретна цена - до 40% по-слабо представяне и наполовина по-малко креативност. Въпросът, който си струва да зададеш като лидер, не е "защо ми е толкова труден този човек", а "какво прави присъствието му с представянето на целия ми екип - и откога го толерирам".

Източници: Felps, W., Mitchell, T. R., & Byington, E. (2006). How, When, and Why Bad Apples Spoil the Barrel: Negative Group Members and Dysfunctional Groups. Research in Organizational Behavior; Barsade, S. G. (2002). The Ripple Effect: Emotional Contagion and Its Influence on Group Behavior. Administrative Science Quarterly; изследвания върху личностни черти (добросъвестност/приятност) и групово представяне.

Next
Next

Добре дошъл СЕПТЕМВРИ